Ако може да е на разумна цена

ако може да е на разумна цена

Често можем да чуем този типичен израз в български условия – Ако е на разумна цена. Това казват големи и малки, бедни и богати без оглед на това дали са фирми или физически лица. Ако сте този, който продава стока или услуга вие често ще чуете този израз.

Какво обаче е разумна цена?

Може да чуете много обяснения за това. Истината, обаче е по-различна.

Българинът има едно качество, което го отличава. Той не обича да дава пари или казано по друг начин не иска да плаща справедливо за това, което получава. Винаги иска да има нещо като за свои хора, я отстъпки, я да не плати, я бартерче. А, българинът има свои хора навсякъде.

Когато обаче българинът излезе от България все му е скъпо. Това е така защото навън всичко се плаща и за всичко се плаща. И там няма свои хора, които нещо там да измислят.

Откъде идва тази нагласа?

Това се корени в българската народопсихология, която е сложно нещо. Всеки, който се интересува повече може прочете какво е писал по темата Марко Семов.

Време

На първо място българинът не уважава времето. Дали е за уговорка за среща или срок за изпълнение, за работа или удоволствие не е проблем да се закъснее. А в това българинът е цар. Да намери обяснения и оправдания, също.

В България не се уважава времето, което е вложил или отделил някой. Изразът – ама аз само да попитам е станал емблематичен.

Квалификация

У нас не се уважават квалификацията и уменията на човек или фирма, които предоставят продукт или услуга.

Клиентът не го интересува какво стои зад това да му се свърши бързо и качествено работа. Дори често пъти се казва – ее за 10 минути искаш еди колко си. Че и с възмущение.

Обаче не се замисля клиента какво стои зад това да стане нещо за 10 минути. 🙂

Качествата

Това какво ще получи българинът срещу парите си почти няма значение. Или идва накрая след, като е станало ясно, че няма да има минавка. Винаги на първо място е цената.

Много е забавно, може би донякъде трагично как може да се види как се купува от китайски сайтове със съмнителни характеристики и качество продукти, които се чакат със седмици (това според българина е евтино). И когато дойде пратката очакват качество като за оригинален продукт. 🙂 Често се вижда възмущение за такса от няколко лева за освобождаване от митница, когато това се налага.

Примерите

Ще приведа няколко примера, за да се сдобие читателя какво представлява българското мислене.

Зоните за паркиране са ми любима тема. Хора, които поддържат автомобил и ежедневно се возят не искат да плащат лев или два за паркиране. Непрекъснато им е някаква драма.

Друг интересен момент е ако вие сте строител и изграждате сграда за милиони как се пазарите за инженерно-геоложки доклад за 500.00 лева и казвате, че има и за по 300.00.

Възнаграждението за положен труд в България също е интересна тема. Плаща се на месец, по възможност максимално малко.

В България не се заплаща на час. Обаче, пък се искат такива резултати все едно ти плащат хиляди. 🙂

Темата е много дълга. Това е засега. Ако имате мнение споделете го в коментарите под материала.

Четете още от Theodorus

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *