Бакшиш, да? А може би, не?

бакшиш в България

Мисълта ми е за бакшиша и по-специално неговото проявление в български условия.

В България винаги се чака бакшиш без значение дали човек се е справил с работата със съответното нормално качество и прецизност. А дори и на места се изисква, и то по безапелационен начин.

Най-разпространеният пример е с ползването на таксиметрова услуга в България. Там нещата дори граничат с изнудване. Като това се прави с твърдението, че няма дребни за връщане. А дори и да има, когато шофьора се налага да връща се започва едно пъшкане и въздишане с отегчена физиономия.

Един пример за нечувана наглост е една случка в ресторант Fish and Grill (Фиш енд грил) в София, построен в зелената площ пред басейна Спартак. Няма да коментирам опита заведението да изглежда някак си елитарно и престижно и високите му цени. Нито пък липсата на подходящо обучение при обслужвващия персонал.

Сядаме да вечеряме, поръчваме си каквото сме си харесали. И след това помолихме за сметката.

Сервитьорът ни обслужваше с голямо отегчение и нежелание, дори и когато донесе сметката накрая. След като платихме той направи крачка встрани и най-демонстративно я провери. Обърна се към нас и ни попита дали е имало някакъв проблем. Аз го попитах какво има предвид. И той отвърна, че нямало бакшиш. А сме били длъжни да дадем.

Аз направо загубих ума и дума и не знаех какво да кажа при такава нечувана наглост.

Та, като се продължат разсъжденията може да се каже, че отношението и разбирането на българина за бакшиша отразява българската народопсихология. Това е и показателно за състоянието на страната и текущите проблеми в нея.

Когато българчетата разберат, че заплатата, както и бакшиша се изкарват със заслуги, качествена работа и отношение, то тогава нещата в страната масово ще се подобрят за всички.

Четете още от Theodorus

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *