Пътепис
 

Още не е дошло лятото, а каква жега!

Най-доброто спасение е природният климатик или иначе казано това е подходящото време за осъществяване на отдавна планираната разходка до Крушунските водопади.

В сравнително ранен и прохладен час, в първия ден от уикенда, екипирани с всичко необходимо за пикник, напуснахме бетонения град с греещи лица.

Усмивките ни не помръкнаха и от опита на полицаите да ни забавят. Напротив – зовът на природата се усили.

Зелената арка, под която се движехме през повечето време, бавно възвръщаше мира и спокойствието в душите ни, но и разпалваше нетърпението…

Предвкусвахме предстоящото приключение и бързахме да го изживеем.

Една табела, съвсем непретенциозна, сгушена сред няколко храстчета и дървета, свенливо ни повика и отклони от главния път. Отивахме към пещера Съевата дупка.

На паркинга един много любезен чичко ни посъветва да вземем връхни дрехи и ни показа зеления тунел, през който да се доберем до пещерата. На фона на 34 градусовата жега навън, постоянните 8-10 градуса в пещерата бяха примамващи.

На площадката, където се плащаше таксата, имаше още една изненада – скално катерене. Добре организирано, даващо възможност дори и по-малките да опитат, мамеше любопитните.

Учудването нарастваше, когато сред не малкото хора съзряхме няколкомесечно бебе!

Всички търпеливо изчакахме предишната група да излезе, за да се гмурнем в пещерата, да усетим прохладата на недрата й и да разкрием мистерията й.

На помощ ни се притече екскурзоводът – чичо Веско. Той започна разказа си с усмивка и закачка към малчуганите. Без да навлизам в подробности, само леко ще подразня любопитсвото Ви като спомена, че пещерата е кръстена на братята Съю и Съйко, които се укриват в нея по време на турското робство. Смята се че е на около 300 000 г., изключително красива и съставена от 5 зали и няколко галерии, наречени с чудни имена. Дори името на римския император Антоний е замесено…

Е това би трябвалода е достатъчно, за да събуди планинарите във Вас и да ви помогне да планирате следващия свободен ден, за да изпитате лично тръпката от разкриването на тайните й 🙂

Пътувайки към пещерата, друга една табела, доста по-помпозна от предишната, беше привлякла внимението ни и вече беше предначертала отклонението от маршрута – Ферма за щрауси.

И така, след като си напуснахме пещерата, заредени и обогатени, тръгнахме натам.

Посрещна ни самият господин “Щраус” – Стефан и помощничката му Федя, както и спретнатата и добре поддържана ферма. Отново няма да повдигам завесета до край и ще оставя на стопаните сами да разкажат историите си и да Ви запознаят лично с Бойко Борисов и Слави Трифонов, два от щраусите, с птиците ему и нанду.

Някои от птиците бяха любопитни и ни изучаваха, други бяха безразлични и не промениха ежедневието си заради любопитните турсти, трети катогорично ни игнорираха и се скриха от погледите ни, вероятно заети с по-важни задачи…

След като обиколихме фермата, се завъртяхме и в магазинчето – щраусови пера, щраусови яйца, най-различни форми шапки, история и много други неща гъделичкат любопитството.

Тъй като уикендът беше предвиден за почивка, не бързахме, а се наслаждавахме на всяка отбивка, готова да ни разкрие историята си.

Пътуването беше приятно, не особено дълго и доста поучително. Въпреки всичко, жегата успя да открадне част от ентусиазма ни.

Влизането в Крушуна обаче коренно промени резултата, като победата пак беше за нашия отбор.

Намерихме къщата за гости, в която бяхме предвидили да отседнем – бяла спретната къщурка, е нямаше липи отпред, но това ни най-малко не отнема от очарованието й 🙂
Настанихме се, разтоварихме набързо багажа и се засилихме към басейн в дъното на двора, който ни намигна със синьото си око още на влизане.

Гледката от там беше спираща дъха – цялата природа – възвишения и падини, ни беше поднесена на длан, докато отмаряхме с чаша леден коктейл в ръка.

В 18 часа слънцето не бързаше да се скрие, а и ние с удоволствие се оставихме на ласките му.

Но няма да пропусна да подчертая, че не случайно българите са известни с гостоприемството си. Собстнвениците на къщата бяха сътворили същински оазис.
Къщата предлагаше целия уют и комфорт, който ни беше нужен да похапнем и да приключим с усмивка и лека умора, наситения на преживявания първи ден от нашата малка екскурзия.

Настъпи прохладна вечер. Заменихме басейна с люлката. Полюшвайки се леко, споделяхме преживяното и се наслаждавахме на величието на природата.

В края на този ден, наситен с емоции, красота и изненади, заспивахме щастливи и с обещение за нов ден, пълен с нови преживявания.

Крушунските водопади!
крушунски водопадиНе е нещо, което можеш да обгърнеш с един поглед. Трябва да се пребориш, за да се насладиш на красотата му. Всяка следваща крачка, разкрива нещо ново, добавя още един детайл, още едно пърче от целия пъзел. „Уаууу” е сред най-често срещаните възклицания. И няма как да бъде иначе.

Терасите с приказно синята вода (лазурният цвят се дължи на варовика) и обилната зеленина те изкушават. По смелите хвърлят оскъдните дрехи и със засилка се потапят в хладната прегръдка на водата. От тук нататък изборът е твой – да скачаш, да плуваш, да джапаш във водата…. каквото ти душа иска и за каквото ти стигне куражът.

Местата за пикник са безброй, но като че ли жаждата за красотата надделява и устремът към върха не намалява.

Още преодолени препятствия, още красиви гледки, още мостчета над водата, още едно място за перфектната снимка, още сбъднати мечти и разбира се нови познанства – общите интереси сбилжават хората. И всичко това трае около 2-3 часа, които минават неусетно.

Повечето хора се спират, когато стигнат до върха на водопада, но от там пътеката води към огромна поляна, даваща възможност на най-ентусиазираните да си направят пиктник в сенките на дърветата и до шума от водата.

По – любопитните обаче, каквите се оказахме и ние, изучават всяка пътечка. Една от тях в дясно на слизане от поляната, води към друго малко и живописно водопадче. Няма мащаба на Крушунските, нито обянието им, но носи своя красота. Водата сълзи по мъхеста скала, а капките проблясват на слънцето като скъпоценни бисери.

Разбира се не изпускахме фотоапаратите от ръка. Търсехме най-добрия ъгъл за снимката, най-добрата поза, най-подходящата светлина…

Урушка маара

Камъкът в ляво – “маса” за пикник и отмора

А кулминацията на деня беше най-прекрасното място за отмора и похапване. В скрития недалеч водопад – Урушка маара, в страни от основния, почти няма туристи, чуват се само птичките и шума на водата. Слънцето се заиграва с капчиците вода и твори чудни образи. Водата се разлива по камъните, като един по-голям от тях остава като остров, който предлага чудна маса, в средата на водата, като остров. Гледката и успокояващият ромон на водата свършиха своята магия.

Тръгването ни беше отлагано до последно. Връщането по пътеките беше не по-малко забавно и емоционално от пристигането. И въпреки тъгата по завършващото приключение, в нас оставаше зарядът на природата.

Ето така се сбъдна една мечта. 🙂

Това прави живота ни пълноценен, а след време спомените стоплят душите ни и усмивки отново огряват лицата ни.

И все пак мечтите се сбъдват, нали… 😉


Имате ли да споделите интересен отзив?

Намерено в: Култура, Препоръки и съвети, Туристически | Написано на 05.06.2010 от Amada

 Етикети: ,

rss feedХаресват ли ви различните публикации, което четете и разглеждате тук? Абонирайте се за най-новите с RSS фийд или направете безплатен абонамент по е-мейл, за да получавате първи информация за всичко най-ново при нас. 2000+ души вече сториха това.

Comments are closed.



Мета

ИНТЕРЕСНИТЕ НЕЩА

Последни Коментари

Безплатен Абонамент!

За получаване на нови публикации
по електронна поща.

Твоят електронен адрес:

С подкрепата на FeedBurner

Любопитно

Последни публикации

Прочети и Коментирай !

Нашата фен страница

Реклама

Партньорски Услуги

Архиви на Теми