Приказка за Вингот – първа част

приказка за вингот

Имало едно време в едно далечно, далечно Царство-Господарство един истински Вълшебник. Той се казвал Вингот.

Вингот, освен че бил истински вълшебник, също така се и занимавал с лечение. Той често помагал на хората от околните села, когато имали нужда. Бил е при всяко раждане на всеки един човек в околността.

И така нашата история започва с това, че Вингот напоследък се бе замислил с какво предизвикателство да се захване.

Все пак уважаеми читателю редно е да знаете, че като един истински Вълшебник Вингот е безсмъртен по принцип. Но все пак той изглеждал на не повече от 30 години с изумителни изумрудени очи и чисто бяла коса, висок и строен около 2 метра хората го смятали за гигант. Но, пък вълшебните същества и най-вече неговите приятели драконите го смятали за нисичък. За което те често се шегували с него. Особено като самият Вингот се сеща за онази ситуация, когато за малко не се ожени за една вешица по погрешка и се наложи неговият приятел дракона Ескар да го измъкне носейки го като плячка в ноктите си. Все пак за Ескар Вингот бе нещо дребно и леко за носене, докато вълшебника се почувства унизен.

Всичко казано дотук, обаче не бива да ви навежда над мисълта, че Вингот е някакъв новак. Напротив, за крехката си според критериите на Вълшебството възраст той е направо младеж със своите 1200 години живот. А и бе доста опитен. Също така бе с ранг на вълшебник-войн.

Вингот съзерцаваше огъня и се чудеше дали да призове дракона Ескар за съвет или да започне да гадае накъде да поеме.

От друга страна се притесняваше, че оставя хората без вълшебник. Уважаеми читателю нашия приятел Вингот отговаряше за цялата източна част на Империята Тирия и бе назначен от самия Император Накор и не можеше ей така да офейка. 🙂

Трябваше му само миг и той призова Ескар.

Четете още от Theodorus

3 мнения за “Приказка за Вингот – първа част

  1. Номер 1

    Вингот разръчка огъня с една дълга пръчка и, докато се готвеше да хвърли още едно дърво забеляза нещо странно. Той бе забравил, че в огънят гореше клон от жълта джанка и сухи борови иглички. Комбинацията имаше предсказателен ефект. Издигнаха се искри и застанаха под формата на сърце. През сърцето се показа главата на дракона Ескар, който тъжно въздъхна и разпери унило криле. С това си непретенциозно действия влюбеният дракон развали сърцето от огнени искри и изчезна.
    – Ескар е влюбен!?!? – изрече истински стреснат Вингот. Той знаеше какви са последствията от влюбването на дракон и знаеше, че при Ескар са тройно по-силни и четворно по-разрушителни за смокиноновото сладко.

  2. Номер 2

    В коя ли е влюбен Ескар-мислеше си Вингот-само дано не е непристъпната Девга…
    А Ескар само промълви
    -О Девга любима моя…
    Само това ми липсваше-рече си вълшебника войн-сега вместо той да ми помогне май ще си смениме ролите
    След дълго мълчание дракона накрая продума:
    -Търсил си ме защо?
    -Исках съвет от теб-отвърна Вингот
    -Сега не мога.Тъжен съм…каза през сълзи Ескар
    -Мога да помогна,нека говоря с Девга.Драконите винаги са ме слушали-Вингот се усмихна
    -Ще сториш това за мен-възкликна Ескар
    -Да-кимна с глава вълшебника.
    Той седна и започна с ритуала за призоваване на дракона. След малко се показа самата Девга и нежно заговори.

  3. Номер 3

    – Кой ме призовава в този късен час?
    – Аз съм, Вингот. Искам да говоря с теб Девга.
    – Какво има Вингот?
    – Познаваш Ескар, нали?
    – Да, отвърна Девга.
    – Ами той…
    Вълшебникът понечи да каже на Девга, че приятеля му дракон Ескар я харесва и да му даде шанс да й го покаже. В този момент обаче небето се озари от ярка светлина, която очертаваше краищата на тъмните облаци и разкриваше причудливи форми. Светлината бързо се стрелна по-надолу и скоро се скри зад хълма… Тогава се чу силен тътен, сякаш великани се биеха помежду си. А после стана тихо…
    Вингот вече знаеше накъде да поеме… бе открил новото си предизвикателство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *