За да ядем българска и качествена храна!

Този материал бе вдъхновен от идеята да помогна на българския производител на хранителни продукти да се осъзнае и да разбере, че така както е тръгнал няма да стане.

Какво имам предвид. В няколко групи в Фейсбук, където производители предлагат своя стока се зароди спор за цената. Аргументите са колко им бил труда, суровините и прочие. Даде, ама като става дума за труда им – не се разлага атома!!! И преди 30 години труда беше такъв, какъвто е и сега. Дори в наши дни има много повече улеснения, и технологични и финансови.

Съветват ме като не ми харесва, да ида в магазина, да не купувам …. Също така много подигравки, агресия, обиди но никакво развитие. Даде, ама и аз мога да ги посъветвам като им е трудно и не е лесно да идат някъде на работа и ще си взимат заплатката редовно. Да, ама не. Не искат. 🙂

Всички производители, дружно апелират за коректност и прочие. Но когато им се спомене, че като говорят за коректност нека първо си плащат данъците, защото при тези продажби през Фейсбук данъци не се плащат.

Другият важен проблем е че производителите не могат да разберат, че те винаги са малцинството. И те са тия, които трябва да се съобразяват. Защото, кое е по-добре, да продават на 10 човека с възможности кашкавал по 15-20-30 лева килото и да разчитат, че те като го свършат пак ще си купят?! Или да продават на 10 0000 човека на разумни цени, които ще купуват и по-често. Тия 10 човека с възможности лесно сменят, на тях не им пука. Докато за производителя е важен всеки клиент.

Тия същите, които реват за корекност в групите произвеждат продукцията си в неясни хигиенични условия, по неясни технологии и стандарти. Но иначе много им е важно другите да са коректни към тях и да им плащат, колкото поискат. Еми не, сбъркали са! Ще плащаме, колкото искаме и можем. А като не можем, просто не купуваме, докато това е в минус на Негово Величество Производителя. Ще седи и ще обяснява в ъгъла колко е несправедлив живота към него и как никой не оценява труда му.

Ще ви приведа няколко примера.

За цена на кашкавал от 15 лева за килограм от български производител, който не плаща данъци, не е ясно при какви условия го произвежда, дава цена като в магазина. :))))))))) Направо жалка история. На моя коментар – Скъпо е! се започна една тирада.

Започна се с първи коментар от самия производител, което показва колко му е акълът и какъв търговец е:

В магазина има по-евтин, Господине 🙂

Аз отговарям – С това мислене….

И ми отговаря пак производителя – Не съм тук с цел заяждане или спорене,ако има нещо, което не Ви харесва или допада, подминете!

Друг умник ми обяснява как да уточня, че ми е скъпо на мен, а можело на други да не е скъпо. :))) Съмнявам се някой да твърди, че 15 лева за килограм кашкавал от производител, който дава цена като в магазина, не плаща данъци, не прави отстъпки при доставка с куриер а си иска тая чиста цена за него е нормална цена?!

Друг коментар се опитва да вразуми Негово Величество Производителя, че с това отношение към потенциален клиент е голяма грешка и има много за учене.

Ще отворя една скоба, за да разберете какво представлява българина, който продава например плодове или зеленчуци. Без значение дали е прекупвач или производител. Той смята, че е екстра и огромен бонус да се дава на клиента да си избира стоката, често се отделя част от сергията / магазина, където пише По Избор. А има и такива, който са се погрижили да сложат надпис, че стоката не се избира. И ти, който даваш парите си не може да си избереш какво да купиш и за какво да си дадеш парите. Интересна и необяснима за мен е невероятната агресия с която се нахвърлят и не дават да се избере стока или пък като ги попиташ. Започва се едно изказване често с викове и обиди.

Номерата с излагането на стоката, отпред хубава, отзад лоша или хубава сергия, но ти мерят от едни неясни чували, зад сергията или касетки няма да ги коментирам. Те са ясни.

Обяснявам им, че не може да искат да се плати едно нещо с цена по три и нагоре. А има оборот и цената се разхвърля и не може да искат да се плати всичко, което са свършили. Опитах се да им разясня, че не става да искат 100% печалба, че и нагоре.

Друг хубав пример, който не искат да разберат е че се стигна дотам, че българи ходят на пазар в Събрия, Румъния, Македония и Гърция и то за плодове, зеленцучи, млечни изделия и месо. И те предпочитат да го правят това, отколкото да чакат Н-ския тарикат и философ, който иска да му се цени труда да прати 5 кила кашкавал по Еконт и да ти нашиба още за твоя сметка цената за куриера и той да си иска неговите си 15 лева и нагоре за килограм.

Нека спомена и от последните седмици безумната цена на маслото. 250 грама стигна цена около 7-8 лева!!! И то българско!!! Алоооу, аланкоооолу осъзнай се къде се намираш!

И в заключение към Негово Величество Българският производител.

Ваше Величество Български Производителю,

Далече съм от мисълта да не ти оценявам труда, далече съм от мисълта да не искам да ти платя за стоката.

Далече съм от мисълта да не оценявам това, което правиш с много труд.

Далече съм от мисълта, че не искам да ям качествена храна.

Далече съм от мисълта, че ми е кеф да пазарувам боклуците на западняците по хипермаркетите у нас.

Обаче ако ти не се научиш да уважаваш мен, българският потребител и клиент. Този който си дава парите, които също не са изкарани може би лесно, ще загинеш.

И запомни едно – който плаща, той поръчва музиката!

И утре, когато ми поискаш подкрепа за протест или подписка пред чуждия, който залива с огромни количества стока нашия нищожен пазар, Аз ще ти обърна гръб. И ще отида в магазина, както ме съветваш.

И ако не искаш да го разбереш с добро, че ти без мен не можеш, а аз без теб мога, ще загубиш.

Аз казах!

Четете още от Theodorus

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *